Шейх си язди камилата насред пустинята


Шейх си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от профучаващ колоездач.
– Ееееей! Спри, бе! – провиква се шейхът. – А бе, ти ненормален ли си бе, в тоя пек да въртиш педалите като откачен?


– Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш – и ще видиш.
– Ба, верно бе! Мерси, мой човек. И шейхът – ГАЗ с камилата. Километър, два, три, пет, десет … след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак.
– Егати камилата, умря от студ!

Коментари

Be the first to comment

Коментари