Айде сега да си доспиш

В 4:30 призори. Иванчо звъни на Петърчо и пита с леден глас:
– Помниш ли оная червенокосата?
– Коя, бе?
– Ще ти кажа коя? Сещаш ли се .. как преди девет месеца свърши бензина в планината и преспахме в четириетажната къща на една червенокоса?
– Ааа, тази ли? И к’во за нея ми звъниш през нощта?
– Сега ще разбереш! Вярно ли е, че през оная нощ си станал и си ходил при нея?
– Ти пък отде разбра това?
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
– Получих писмо от адвоката й.
– Сериозно ли?
– Съвсем сериозно. А вярно ли е, че вместо своето, си и казал моето име?
Кратко мълчание.
– Да бе, братче, извинявай.
– Е, браво на теб! Да знаеш оказа се, че си бил мноооого добър. Червенокосата е умряла преди три дни и е оставила къщата и всичко, което има на мен. Айде сега да си доспиш…