Пицария Google

Телефонът в кварталната пицария звъни:
– Пицария Google, добър ден, слушам ви!
– Пицария какво?
– Пицария Google. какво искате да поръчате?
– Но… това не е ли в пицария „Синьор домат“?
– Уви беше. Наскоро Google я купи и сега предлагаме куп допълнителни иновативни услуги, от които може да се възползвате.
– Добре. Да видим, какво толкова ново ще ми предложите!
– Разбира се! Като начало да предложа обичайната ви поръчка.
– Обичайната? От къде знаете каква е обичайната ми поръчка?
– Имаме инсталиран идентификатор на клиенти, и ние знаем, че последните 53 пъти от този номер е поръчвано пица „Везувий“, с допълнително сирене и шунка, плюс бутилка добре хладелна бира „Каменица“ светло.
– Ооооо добре! Ами да давайте обичайната поръчка!
– Добре записвам. Мога ли само да си позволя да ви дам един съвет?
– Разбира се!
– Имате ли новото ни меню?
– Не.
– О, господине! Това е най-пълното меню, което някога сте виждали. Бих си позволила да ви препоръчам пица с извара и спанак, както и една бутилка минерална вода с малко съдържание на сол.
– Извара? Спанак? Сол? Ти луда ли си? Мразя това!
– Разбирам ви много добре, но това е най-доброто към момента за здравословното ви състояние. Да отбележа само, че имате много висок холестерол…
– Висок холестерол! Това пък няма как да го знаеш?
– О, господине! Нашата компания разполага с най-голямата база данни на планетата. От този телефонен номер и името ви имаме достъп до лабораторните ви изследвания.
– Не ми пука за вашата база данни и за холестерола ми! Не искам пица с извара и спанак! Пия си лекарствата, за да мога да ям каквото си искам, ясно?
– Съжалявам, но нашата база данни показва, че не сте си взимал хапчетата в близкото минало.
– Какво?!? Откъде подяволите знаете това? Шпиониратеме от доста време така ли?
– О, не, не, не, не! Просто имаме в базата данни на всички аптеки в града, и последният път, когато сте посетили аптека е било преди 3 месеца. Купили сте един блистер Витамин С, в който има 30 хапчета.
– О, човече! Така е! От къде знаеш това?
– От кредитните ви карти…
– Какво?
– Ами да! Последния път когато сте ползвали кредитната си карта в аптека е било преди 3 месеца. В същото време сте пазарували от други търговски обекти, което значи, че не сте загубили кредитната си карта.
– Ааааа кретени! А, не мога ли да платя в брой? Мога нали? Какво ще кажете сега?
– Това е невъзможно господине. Плащате в брой само на любовницата си по 100 долара на седмица. Всичко друго плащате само с кредитната си карта.
– Идиоти! Откъде и как знаете, че имам и колко плащам на любовницата си?
– Ами всички други й плащат по банков път. Пък тя внася допълнително 100 долара седмично повече. Ясни са имената на другите й любовници. От вашия баланс се губят едни 100 долара. Следователно вие сте човека.
– Еба.., ми мамичката! Какво друго знаете за мен?
– Съжалявам, гозподине, но справката ви е доста дълга и това е, което виждам на тази страница на монитора. Като цяло ви съветвам да посетите личния си лекар възможно най-скоро, да си направите нови изследвания, да уточните дозата и вида на лекарствата си, за да може да ви бъдем максимално полезни в избора на храна.
– Мамичката ви и Google и служители и държава и ти и компютри и бази данни и интернет и Facebook и Twitter и липсата на личен живот в двадесет и първи век и цялата тази проклета държава…
– Моля ви, моля ви, не се ядосвайте. Не е във ваш интерес. Не забравяйте холестерола, кръвното и другите здравословни проблеми, които имате.
– Млъкни Усойнице! Още утре събирам багажа и заминавам някъде далеч от всичко това. Да! Заминавам за Фиджи, или Хималаите, или някъде, където няма интернет, компютри, телефони, без хора, които ще ме следват през цялото време, ще надничат в личния ми живот, ще имат база данни и ще знаят с кой си лягам и какви гащи си купувам.
– Много добре ви разбирам господине, но…
– За последен път, ще използвам кредитна карта, за да си купя билет за самолета и отлетя на края на света!
– Добре, но…
– Отменям поръчката за пица и бира. Не ми трябва още един ред във вашата база данни.
– Добре господине, поръчката ви е отменана, но ако може само още една мааалка подробност.
– Какво, по дяволите!?
– Искам само да ви напомня, че вашият паспорт е изтекъл.