Януари месец.Студена зима.Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с 200 холандски бройлера.

Януари месец.Студена зима.Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с 200 холандски бройлера. На Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя пита:
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, но трябва да ми пуснете! – казва тираджията.
– Гледай си работата бе,простак !
– Ми като не щеш да ми пуснеш,ходи пеш,ма!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, мадам, но трябва да ми пуснеш!
– Абее смотаняк,да ти приличам на такава?!?
– Ми като не искаш да ми пуснеш,ще ходиш пък пеш!
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); На 100 км преди Бургас пак жена маха на стоп, но с голям шарен папагал на рамото.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но първо ще ми пуснеш и тогава ще те возя!
– Добре,съгласна съм! Не мога да седя на този студ,а имам и папагал.
– Няма проблем, аз возя 200 холандски бройлера в камиона,ще го сложим при тях.
Стигнали Бургас, отива нашият човек да даде папагала на жената , отваря ремаркето и гледа вътре – нито едно пиле, само папагала седи облегнат нагло на стената и го гледа умно.
– Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
– Е как къде, като не щат да ми пуснат,ще ходят пеш !
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});