Наско и Пешо искали да пийнат, но нямали пари.

Наско и Пешо искали да пийнат, но нямали пари. След като си пребъркали джобовете, едва събрали 5 лева.
Наско казал:
– Чакай малко, имам една идея.
Отишъл в магазина и се върнал с една голяма наденица.
– Да не си полудял? – възмутил се Пешо.
– Сега не ни останаха никакви пари!
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
– Не се тревожи. Само прави това, което ти казвам.
Влезли в една кръчма и Наско поръчал две „Овчарски“ и две „Карнобатски“.
– Знаеш ли какви неприятности ще си навлечем? Та ние нямаме никакви пари! – притеснил се Пешо.
– Не се тревожи, имам план! – уверил го с усмивка Наско.
– Наздраве!
Пресушили чашите, и после Наско казал:
– Слушай сега. Ще пъхна наденицата в цепката на панталона си и ще я закрепя с ципа. Ти ще коленичиш и ще я лапнеш.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Барманът ги забелязал, вбесил се и ги изхвърлил.
Така Наско и Пешо обикаляли кръчма след кръчма, при това безплатно. Накрая, в десетата кръчма Пешо с последни сили рекъл:
– Наскоо, не мога повече. Пиян съм и вече не усещам краката си!
– А как мислиш се чувствам аз? – троснал се Наско.
– Изгубих наденицата още в третата кръчма!