На някаква мома много й се искало, обаче била ужасно грозна и никой не й обръщал внимание.

На някаква мома много й се искало, обаче била ужасно грозна и никой не й обръщал внимание. Посъветвала се тя със своя добра приятелка, която й казала:
– Виж к’во, викаш водопроводчик у вас, нарязваш една хубава салата, купуваш хубаво пиене и работата ти е в кърпа вързана.
Речено-сторено, загладила се тя, изкъпала се, нагласила се, набила един здрав шут на сифона и се обадила на водопроводчика. Дошъл някакъв напет момък и се захванал здраво на работа. Оная взела нещо да му се усуква:
– Господине, ами… аз съм приготвила тука една салатка, взела съм ракийка, уиски, да вземем да хапнем и да пийнем а?
– Готово бе, нямаш проблем.
Хапнали, пийнали, по едно време водопроводчика, подпийнал вече порядъчно попитал:


(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

– А бе, нещо безалкохолно имаш ли?
– Да – кола, фанта, спрайт…
– Не, не, трябва ми най-обикновена българска лимонада.
– Аууу, не съм взела, извинете, ей сега ще отида до магазина и ще се върна.
Скокнала тя и след 5 мин се върнала с лимонадата.
Пича си налял водна чаша лимонада, водна чаша уиски, ударил на екс уискито, сипал лимонадата в шепа и я прокарал из перчема. Това се повторило няколко пъти. Мадамата не издържала:
– Ама… какво е това? Защо си мажете лимонадата по косата?
– А бе… гледай сега… аз, че ще те…, ще те… ама поне да не ми настръхва косата.