В купе на бързия влак Лион-Париж влиза млад човек и вижда млада девойка.
– О, мадам, така се радвам, че ще пътуваме заедно. През целия път ще ви разказвам весели истории.
Ето една от тях: Монах се връща към манастира и по пътя го застига проливен дъжд. Единственото място, където може да се скрие е една купа сено. За негова беда, обаче, в сеното преди него се е скрила млада селянка….. Няма какво да се прави и монахът се скрил в сеното от обратната страна. След като спира дъждът, монахът се прибира в манастира, отива при игумена и му казва: „Отче, по време на дъжда прекарах два часа в една купа сено заедно с една млада селянка.“
„И какво стана?“ – пита го игуменът. „Нищо не стана, отче. Какво да направя за да изкупя греха си?“
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); „Отиди и изяш сеното, в което си се крил!“
„Ама аз не съм кон, отче!“
„Ти си магаре!“ – отсича игуменът.
Пристига влакът в Париж. Младежът носи куфара на девойката до таксито. Девойката се качва и му подава банкнота от 10 франка.
– Ама няма нужда! Аз съвсем безкористно го направих!
– Аз не ви давам тези пари за това, че ми разказвахте истории, нито за това, че ми носихте куфара. Давам ви ги, за да си купите сено.
В купе на бързия влак Лион-Париж влиза млад човек и вижда млада девойка
Коментари
Коментари
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.