А на бас

Центъра на Перник. Кафе на 2 нива – на долното седят двама на по кафенце и скучаят… На бара седи човек и чете сутрешния вестник…
Първия от двамата се обръща към втория:
– Абе…
– Оу…
– А на бас, че не можеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
– На кво?
– Ми… петарка!
– Готооо!
Отива тоя и пляяяссс:
– Еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа – не съм те виждал 100 години, загуб…и се…
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
– Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се!
– Аууууу, човек, верно ли – извиняай! Ма приличаш… извиняай!
Сяда си и авера вади петарка…
Минало се, не минало – втория пак:
– Абе…
– Мм…?
– Десет, ако идеш да му отвъртиш още един…
– Нема яд!
Пак се вдига и отива до бара – пляяяясссс…:
– Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?!
– Господине! Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини!
– Ееее, човеек… мноо съжалявам, ма само ако знаеш колко приличаш,одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време -в казарма бехме заедно – домъчнело ми е, бехме си много дружки…извиняай!
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика:
– Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя…
– Ма немаш грижа!
Качва се горе – пляяяяяссссс!
– Абе Пешо! Бе те къде си бил бе, а аз доле един го утpепах от бой заради тебе…!