Двама приятели се срещнали след много години. Единият бил унил и опърпан, а другият го попитал:
– Какво става с тебе? Не ми приличаш на щастливо женен!
– Абе, остави! Жената ми прибира всичките пари и стотинка не ми оставя…
– Сега ще те науча на един трик! Аз, съм казал на моята жена, че в казармата си загубих автомата и досега го изплащам. Оставя ми всичките пари и аз си ги харча за каквото си искам.
Прибрал се нашия вкъщи и казал на жена си:
– Жена, аз навремето в казармата бях танкист. При едни маневри потопих танка в едно блато и така и не успяха да го извадят. Днес ми се обадиха от военното окръжие и ми казаха, че ще се наложи да го изплащам.
Започнало се едно изплащане – един месец, два, три… На жената и писнало и казала на мъжа си:
– Заведи ме при генерала! Искам да говоря с него!
– Недей! Това са мъжки работи!
– Не! Отиваме веднага!
Отишли там и тя започнала да обяснява:
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); – Господин генерал, ние сме дошли тук по въпроса за танка…
Генерала отговорил учудено:
– Това са мъжки работи, госпожо! Ако обичате, изчакайте отвън. Ние ще ги обсъдим с мъжа ви.
Останали само двамата в кабинета и генералът започнал да му се кара:
– Абе, ти луд ли си? Цял танк! Аз изплащам картечница, а ти цял танк!
Излязъл нашият човек и казал на жена си:
– Жена, аз нали ти казах, че не трябва да идваш! Сега прегледахме документацията и се оказа, че в танка имало и някаква картечница…
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); </script
Двама приятели се срещнали след много години.
Коментари
Коментари
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.