Ебал съм ти и ролята

Седят Василий Иванович и Петка в театъра. Гледат спектакъла
„Аладин и вълшебната лампа“.
Първото действие минава, започва антрактът. На Чапаев му се приходило по нужда… Ходи, броди, не намира тоалетната.
Повече обаче не може да устиска. Мисли си: „Срам не срам, затварям очи и почвам където и да е“…
Така и направил.
В залата се надига мощен кикот.
Чапаев маха с ръка и се връща на мястото си. Гледа, Петка също се смее.
– Петка, какво ти става?
– Разбирате ли, Василий Иванович… Когато излязохте на сцената и се събухте, това не беше кой знае какво, но когато се изсрахте във вълшебната лампа на Аладин, от там изскочи вълшебният дух и каза: „Ебал съм ти и ролята!“..