Един човек бил много зиморничав, вечно му било студено.

Един човек бил много зиморничав, вечно му било студено. Накрая умрял. Озовава се пред портите на Рая и св. Петър го пуска.
В Рая температурата е вечно 24-25 градуса, приятни градини, птички, цветя, а нашият човек се мота наоколо и трепери, пак му е студено. Св. Петър го попитал:
– Как може да ти е студено?! На земята все мръзнеш. Тук е Раят, всичко е перфектно, а ти само трепериш.
– Ами явно за мен и тук е студено.
Предложил му св. Петър да го свали долу при Дявола за малко да се постопли.
Слезли долу при Дявола:
– Какво ми водиш?
– Водя го този само за малко, че горе мръзне. Пусни го в 1-ви кръг на Ада да се постопли малко.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); Отваря вратите Дяволът на 1-ви кръг на Ада и нашият влиза. След 10 мин. излиза – пак му е хладно.
Дяволът го води в 5-ти, 7-ми кръг на Ада. Седи малко човекът, излиза и пак трепери.
– Пак ли ти е хладно?
– Не мога да се стопля, пак ми е студено! – рекъл той.
Накрая Дяволът го бутнал в 10-ти кръг на Ада.
Минало се известно време и св. Петър казал на Дявола:
– Колега, дай да отворим за малко да го видим този как е, че трябва да го качвам скоро.
– А, как да е, сигурно се е изпържил сто пъти досега, може и следа да няма от него.
– Нищо, нищо, отвори за всеки случай.
Оварят те и отвътре се чува гласът на нашия човек:
– Врататааа!!!