Наши момчета студенти, след упорит дългогодишен труд, най-после стигнали до дипломиране в Оксфорд.

Наши момчета студенти, след упорит дългогодишен труд, най-после стигнали до дипломиране в Оксфорд. Кланси, синът на Кире от Горно Цурене, бил първи. Той излязъл пред комисията, разгънал табла със статистически графики, окачил на дъската чертежи, заредил апарат с диапозитиви, наслагал на масата пред комисията различни реалистични макети и започнал с плам в душата и блясък в очите да доказва научният си труд на темата „Църцорене на вода от пробита тенджера“. След един час и половина пламенна защита, време през което в залата царяла мъртва тишина, човека избърсал потта от челото си и приключил защитата си. Залата се изпълнила с бурни овации и откъслечни викове – „Браво“, всички скочили на крака, а лорд Брисбейн ректора на университета, с мъка успокоил публиката и просълзен казал:
– Уважаеми колега, приятелю, тук е Оксфорд – сърцето на науката. Ние всеки ден разглеждаме научни трудове, но това което вие представихте днес е КОСМИЧЕСКО!!! Ние толкова гениалност на куп не сме виждал – почерпен опит от миналото, анализ на настоящето, поглед в бъдещето… накратко казано, вашият труд е просто брилянтен. Но има един проблем, не можем да ви дадем научна степен с това просташко заглавие – „Църцорене на вода от пробита тенджера.“


(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

– Мога ли да го сменя? – попитал българина.
– Може, разбира се, но да не се отклонява от темата. – отговорил лорда. Нашият помислил три минути и се върнал с новото заглавие:
– „Неравномерно изтичане на флуид, от стоманен цилиндричен съд с отвор в основната част“.
Заглавието веднага било прието и българският учен получил научна степен и място на стената на славата в Оксфорд. След него – защитавал Джордж – /Гошко синът на Пеше от Долно Цурене/, но той не се забавил толкова много и след около един час излязъл с научната степен в джоба. Вечерта, по стар български обичай, новите ни оксфордски лауреати седнали в кръчмата да отпразнуват и да се докарат до състояние „тармък“ от уиски и мезета. По едно време, този който защитавал втори, казал:
– Колега, добре, че видях как те разиграват за заглавието на дисертацията, та прибягах и набързо смених и моето, че да не ме занимават с глупости.
– И какво е заглавието, колега? – заинтересувал се първият.
– „Духовната потребност на духовенството от духова музика.“ – с гордост отговорил колегата.
– Не, бе, кажи работното заглавие.
– Аааа, работното ли? Ами работното беше „За чий х*й му е на калугера цугтромбон“.