Пасе един як и хубав бик на сочна ливада

Пасе един як и хубав бик на сочна ливада и чува:
– Тц, тц, тц, тц… Оглежда се наляво, надясно – няма никой.
Пак си пасе, след малко пак:
– Тц, тц, тц, тц… Вторачва се бикът и забелязва заека под една трънка.
– Ти ли цъкаш бе, зайо?
– Аз. – кротко казва заека.
– Защо цъкаш, бе, простак?!
– Как няма да цъкам, като гледам какво мъжко достойнство имаш… Твое ли е?
– Мое е, разбира се!!! И не цъкай, завистнико дребен, че ми пречиш на пашата!!!
След малко, заекът, пак:
– Тц, тц, тц, тц..
– Що цъкаш пак, бе?
– Как няма да цъкам… тези дисаги… дето висят и те ли са твои?
– Мои са, простак с простак, разбира се! Всичко, което си е на мен, си е мое!!! – казва бикът с неприкрита гордост.
Кратко затишие и пак:
– Тц, тц, тц, тц..
– Ся що цъкаш бе, заек?!
– Как няма да цъкам, бе… баси, при тези достойнства… и на теб са ти турили рога…