Прибира се един пияница у дома – кьоркютук пиян, едвам ходи – обичайната картинка.

Прибира се един пияница у дома – кьоркютук пиян, едвам ходи – обичайната картинка. Жена му още от вратата се втурва да помага, с каквото може – взима му палтото, отваря му вратите, помага му да седне. Накрая обаче почва да се притеснява, защото той нито й благодари, нито я псува, само мълчи и толкова.
– Да ти спретна една салатка? – пита съпругата.
– Гра-а-а.
– Какво каза?
– Гра-а-а.
– Ама какво ти е?
– Гра-а-а.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); – Боже, тоз човек, какво му стана, Боже… Пържолка да ти опека, телевизора да включа…?
– Гра-а-а.
Съпругата се побърква окончателно и звъни на съседа-доктор.
– Какво има, Иванова?
– Ами, мъжът ми току-що се прибра, докторе, и нещо му има, не ще да приказва, само едно „гра“ повтаря вече от петнадесет минути.
– На кръчма ли е бил?
– Да.
– Налейте му една ракия и ще се оправи.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); – Ама…
– Налейте му една ракия, Ви казвам!
Отива си жената в кухнята, налива ракия, дава я на мъжа си и пита:
– Сега по-добре ли си?
– Гра-а-адил Илиия килииия…