Професор и войник пътували във влак.

Професор и войник пътували във влак. Мълчали известно време. На професорът му било много скучно. Изведнъж той не издържал и казал на войника:
– Виж какво. И двамата ни чака дълъг път. Много ми е скучно. Искаш ли, за да ни преминава времето по-приятно, да играем на някоя игра?
– Добре – казал войника.
– Предлагам ти да играем на следната игра. На въпроси и отговори, като и ще се обзалагаме за да бъде по-интересно. Аз ти задавам един въпрос. Ако ти не ми отговориш, което е напълно естествено, защото все пак аз съм професор и съм много по-умен от теб, ще ми дадеш един лев. Ако ми отговориш, което е почти невъжможно, защото все пак си прост войник, а аз съм професор и то голям, и съм много по-умен от теб, аз ще ти дам 100 кинта. И обратното.


(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Ти ми задаваш въпрос, ако не ти отговоря, което е абсурдно, ти давам 100 кинта. А ако ти отговоря, което е напълно нормално, защото съм професор,
а ти си прост войник, без да се обиждаш, ти ще ми дадеш само един лев.
– Добре – казал войника. – Аз ще питам пръв.
– Питай – казал професорът.
– Кое е това животно, което има 5 крака, 4 очи, 2 опашки и дълга руса козина?
Професорът мислил, мислил, мислил, но не могъл да се сети.
– Е-е-е… добре предавам се. Не мога да отговоря. Ето ти 100 кинта.
Войникът взел парите. Прибрал ги в джоба си и замълчал.
– Е, кое това животно – нетърпеливо попитал професорът?
– И аз не знам. Ето ти 1 лев.