Съпругът отива на продължителна командировка и се сбогува с жена си:

Съпругът отива на продължителна командировка и се сбогува с жена си:
– Не мога да те оставя за дълго без любов, затова ти купих робот пенетратор.
– Как можа да си помислиш! Никога не бих ти изневерила! Дори и с робот!
Съпругът:
– Ами… Както решиш…. Ако си промениш мнението, просто му извикай „Любо, при мен!“ И той ще го направи…
Съпругът тръгва. Минават две седмици, а на жената пред очите все е Любо.

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Тя си мисли:
– Жалко за парите похарчени за Любо… Може би да опитам?… Защо такъв подарък да стои излишен, неизползван?
И решава:
– Любо, ела при мен!!!
Любо се включва. И започва осем часа. Тя губи сила, но има проблем… Жената не знае как да го изключи. Останала без дъх пропълзява до прозореца и вижда в двора домоуправителя Мишо, който мете.
– Мишо, искаш ли да изкараш една бутилка! Викни „Любо, при мен“.
Мишо не мисли дълго.
– Любо, при мен!!!
Минава месец и половина, съпругът се връща от бизнес пътуването, и какво да види – в двора купчини боклук, сградата занемарена, стъклата строшени, никакви хора не се забелязват… От зад ъгъла се появява Мишо с пушка в ръка вместо метла, необръснат, със зачервени очи, на задника му скъсани панталони.

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Съпругът:
– Какво се случило? Къде са ВСИЧКИ?
Мишо:
– Тихо, МАМКА МУ! Не знам къде са ВСИЧКИ!!! Но… Любо е наоколо!!!