Стоя в чакалнята на лекаря

Стоя в чакалнята на лекаря, чета цялото му име и се сещам за високо, красиво момче със същото име, по което бях залитнала в гимназията. Чудя се дали е същия човек. Но когато виждам оплешивяващият, сбръчкан 40-годишен доктор, тази мисъл бързо ми излиза от главата – той е прекалено стар, за да ми бъде съученик. След като той ме преглежда, аз все пак го питам дали е учил в едикое си ЕСПУ. Той ми отговаря, че наистина е учил там. Аз го питам кога е завършил. „В 1995“ – ми отговаря той – „Защо питате?“
„Бил сте в моята гимназия“- му отвръщам.
Тогава той почва внимателно да ме оглежда…и след миг този грозен, стар, плешив, сбръчкан, дебелогъз, прошарен кучи син ме пита: „По какво сте преподавала?