Турнира по борба, финал, нашто момче има да се бори с някъв много як, ама мноого як

Турнира по борба, финал, нашто момче има да се бори с някъв много як, ама мноого як. Тренера обяснява:
– Чувай сега. Тоя пич има коронен захват, гледай да не попаднеш в този захват, че досега никой не е успявал да се освободи, мноого е як..
– ОКи тренер., ще внимавам..
Почва борбата и още на първата минута оня успял да приложи на нашто момче коронната си хватка. Видял това тренера и много се разстроил. Станал и отишъл към съблекалните, а там имало телевизор. Гледа на телевизора – публиката станала на крака и аплодира нашто момче…..
Брей, какво става тука..?
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); След награждаването, тренера пита нашто момче:
– Добре, кажи сега какво стана, как успя да се освободиш..?
– Уууф, мани шефе.. Как ме беше хванал само. Нямам мърдане, направо ме сгъна на четири. Въздуха ми спря, взех да не мога да дишам, свят ми са зави, викам край – припадам… Таман бях решил да се предава и гледам – някви топки висят под носа ми. и Аз щрак – и ги захапах..
– Ааааа, чакай бе мойто момче, не може тъй, това не е спортменско…
– Абе мани спортменско бе шефе, ти знайш ли на к’во е способен човек когато СИ захапе топките….?