Веднъж един дървар сечал дърво на брега на реката и изпуснал в нея брадвата си.

Веднъж един дървар сечал дърво на брега на реката и изпуснал в нея брадвата си. Той седнал на земята и заплакал от мъка. Тогава му се явил Бог и го попитал:
-Защо плачеш?
-Как да не плача, Господи! Изпуснах брадвата си в реката и сега нямам с какво да изкарвам прехраната на семейството си.
Господ бръкнал в реката, извадил златна брадва и попитал:
-Тази ли е твоята?
-Не, не е моята – отвърнал дърварят.
Господ отново бръкнал в реката и този път извадил сребърна брадва.
-Може би тази е твоята? – отново попитал той.
-Не, и тази не е – поклатил глава дърварят.
Третия път Господ извадил желязна брадва.
-Да, да, тази вече е моята! – радостно възкликнал дърварят.
-Виждам, че си честен човек и съблюдаваш заповедите ми – рекъл Бог. – Вземи за награда и трите брадви.


(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Заживял дърварят в охолство, но, не щеш ли, един ден в реката паднала жена му. И той отново седнал на брега и горко заплакал. И Бог отново дошъл и го попитал защо плаче.
-Как да не плача, Господи! Жена ми падна в реката.
Тогава Бог извадил от реката Дженифър Лопес и попитал:
-Това ли е жена ти?
-Да! – радостно възкликнал дърварят.
Смръщил се Бог:
-Защо този път ме излъга?
-Виждаш ли, Господи, – въздъхнал дърварят – бих ти казал, че това не е моята жена, но тогава ти би извадил от реката Катрин Зита-Джоунс. Аз отново бих ти казал, че това не е моята жена и накрая ти би извадил нея. Като награда за честността ми, би ми дал и трите. Аз не бих могъл да ги изхраня и ние четиримата бихме били много нещастни.