Вятъра беше утихнал и аз я гледах със силен интерес. Радостната възбуда ме изпълваше чак до върха на пръстите ми! По едно време, тя се наклони леко и грациозно на една страна и ми се стори, че така ме предизвиква да я придърпам към себе си. Едно плавно движение напред-назад, после още едно… Целият изтръпнах! Искаше ми се да крещя от възторг.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); Адреналина и пулса ми скочиха до небето! Тя започна много бавно да слиза надолу, надолу и…
– И какво стана после, Пешо?
– И изведнъж… БАМ! Клъвна ми един шаран, четири кила и двеста…
Коментари
Коментари
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.