Звъни се… Отваря тъщата…

Звъни се… Отваря тъщата…
– Здрасти мамо, идвам ти на гости за час-два…
– А бе ненормалник, ти луд ли си, що ли си?! Не те дишам, я си обирай крушите и да те няма…
– А бе Норче, стига вече с тая „война“… аман… Ей на ти 20 лв. сипи по една ракия, направи една салата и да живеем като хората…
Оная сипала ракийка взела 20 лв.
– А бе мамо, я направи една хубава вечеря, така… ето ти 40 лв. ако няма нещо в хладилника, вземи и тия 50 лв. иди долу до магазина и купи…

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Тъщата вече се усмихнала и се разтичала… слязла до магазина накупила каквото трябва, омесила баница, направила вечеря както си му е редът…
– Еее, я вземи сега тия 40 лв. иди купи студена биричка, малко сладолед, някоя и друга пура…
Оная тича надолу… В тоя момент звъни мобилния на нашият човек:
– Алоооо, милоооо… даде ли пенсията на мама?
– Таман и преведох последните 40 лв. слънце, и тръгвам към нас… Недей да готвиш – вечерял съм…