Нашата държава

Еб@хти скапаната държава… си мислеше стрина Пена, докато си хвърляше боклука през терасата на 5-тия етаж.
В същото време, паркирайки колата си, чичо Ставри отвори прозореца и хвърли догарящата цигара на тротоара, като ядосано си мърмореше: „Дейба боклуците! Цел ден им работим за 600 лева…“.
На първия етаж Анжела обясняваше разпалено на майка си как учителят ѝ се скарал днес, щото си гледала в телефона по време на час. Взел ѝ го и тя не могла да препише, и сега щяла да има ниска оценка, и можело да не влезе в гимназията, в която искала.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Майка ѝ ядосана мислеше как още утре ще отидат с гордия съсобственик на родителските права, демек бащата, в училището за да се разправят с учителя, как така ще взима на детето телефона, че ще му остави и тройка?! Некъв прост учител, който с мижавата си заплатка не може да си позволи такъв телефон и сигурно от завист е излобял така към скъпоценното им отроче…
Иванчо от втория етаж пък пиеше с приятели бира в градинката пред блока, псуваше системата и коментираше как ще ходи на протест в неделя, щото нЕкой нещо трЕбвало най-сетне да направи в тая скапана държава. Стана от пейката засили се, изрита я и я счупи. Ухили се доволно и извика „О-став-ка! Оставка и съд за тия крадци в правителството!“, и бавно, залитайки закрачи към къщи да види какво е сготвила майка му за вечеря.”
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});