Абрам се обажда на сина Моше, емигрирал в Ню-Йорк

Абрам се обажда на сина Моше, емигрирал в Ню-Йорк:
– Сине, трябва да те огорча, но ние с майка ти се разваждаме. 45 години мъки стигат!
– Тате, ама какво говориш! И точно преди празника ви!
– Така сме изморени един от друг, – казва бащата, – че повече не може да се гледаме. Само исках да те помоля да се обадиш на сестра ти в Чикаго и да й съобщиш новината.
И затваря телефона.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Отчаян сина звъни на сестра си, която пък веднага се обажда на баща си:
– Тате, Сара е! Кажи ми, че не е истина, че ще се развеждате! В никакъв случай не правете НИЩО, докато не дойдем! Разбра ли ме? НИЩО!
И затваря телефона.
Доволен Абрам се обръща към жена си:
– Е, всичко мина идеално: задължително ще дойдат на празника ни, а и самолетни билети ще си купят сами!