Да бех разбрал по-рано

Възрастен мъж се прибрал в къщи, отварил вратата и какво да види – огънят незапален, яденето несготвено, вече побелялата му благоверна легнала на леглото и се прощава с тоя свят.

Станало му тъжно на човека, излязъл на двора да се поотпусне, седнал под асмата, замислил се и си казал:

– А бе добра ми беше бабата и с добро трябва да я изпратя. Я да взема да я онодя аз за последно, та да си отиде с хубаво от тоя свят.

Влезнал в къщи и превърнал трупащата се тъга в завидни ласки, каквито и сам не вярвал, че може да постигне. После решил да отиде до кръчмата да пие една ракия, за да се разсее. Пил каквото пил, па по едно време си рекъл:

– Тя мойта вече се е качила на небето, ами дай аз да се прибирам, да я изкъпя, наглася и да я изпращам.

Влезнал в къщи и що да види – огънят запален, гърнето с гозбата в пещта, а бабата чисти и се усмихва доволно и предоволно.

– Бре, – плеснал се по челото мъжът, – пустото му и незнание! Да бех разбрал по-рано, че тъй стават работите, лани нямаше да изпущим татя…