Един дължал на борчески шеф 5000 евро.

Един дължал на борчески шеф 5000 евро. Шефът звъни по мобифона на Пешо Борчето и му казва:
– Иди и го доведи тоя в офиса и аз идвам – ще реша какво да го правим.
Отива Пешо, открива въпросния, хваща го като агне, мята го на задната седалка на мерцедеса и го кара в офиса. Закопчава го за радиатора и чакат шефа. Той идва и казва:
– Омръзна ми тоя да ме мотае и да се разправям с него. Пешо, карай го на Витоша, хвърли му едно хубаво еб*не и го зарежи там.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Пешо не умува ами грабва нашия човек, мята го отново в мерцедеса и отпрашва към Витоша. От задната седалка онзи го удря на молба:
– Не бива така бе Пешо, знаеш ме не съм лош човек.
– К`вото каже шефа т`ва ще бъде.
– Имам жена, деца, ако обърна резбата ще избягат…
– Не ме интересува.
– …ако се разчуе ще трябва да се самоубия…
– Твой проблем.
Звъни мобифона – отново шефа:
– Пешо, обръщай колата, чакам те пред офиса с още двама дето ми висят с пари!
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Връщат се Пешо и нашия човек, а шефа вика:
– Тия двамата ги закарай и тях на Витоша и ги застреляй като кучета!!
Мята ги и тях Пешо на задната седалка и пак към планината. А след малко нашият човек (първия) пак неспокоен вика на Пешо:
– Пешо, мен ще ме еб*ш, да не забравиш!