Имах рожден ден…

Имах рожден ден… Събудих се сутринта загледах очаквателно жена ми, но очевидно беше забравила… Децата също бяха забравили… Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
-Добро утро, шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
-Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
-Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
-Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по-удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други. А аз седях на дивана… Гол…