Купувам вчера мандаринки от магазина, опаковани грижливо в биоразградима хартиена торбичка.


Купувам вчера мандаринки от магазина, опаковани грижливо в биоразградима хартиена торбичка. Прибирам се вкъщи, разопаковам и се оказва, че от 15 мандаринки 5 са мухлясали. 5 от 15 си е чиста подигравка. Връщам се обратно и мазно казвам на касиера:
-Бихте ли ми ги сменили, моля.
Той погледна и вика:
-Най-нормални мандарини. Нищо им няма.
Тъй ли?…
-Айде тогава щом нищо им няма-яж! Ако ги изядеш всички без да се просереш, ставам и си заминавам без никакви претенции.
Яде оня, лицето му зелено ама тъпче. Изяде две и вика:
-Край. Дневната норма витамини.
-Каква норма сънуваш бе?Яж!


Изяде ги той и останалите и вика:
-Ето. Нали ви казах. Най-нормални мандарини.
-Браво, викам, айде сега викни управителя.
Идва управителя, един такъв дебел, с мустаци като на Филип Тотю и избоботва с глас като свирката на презокеански лайнер:
-К’во има?
А аз:
-Много ви моля да ми дадете нови мандаринки, щото вашия служител, ей тоя тука, току що ми ги изяде. Ето ги обелките къде са.
Тоя касиера така се беше оцъклил…

Коментари

Be the first to comment

Коментари