Митре бил женен от година, а вече взел да се оглежда у балдъзката

Митре бил женен от година, а вече взел да се оглежда у балдъзката. Много му се искало, ама го било страх, че ще се разчуе. Накрая измислил начин. Натоварил каруцата с чували с жито – ще ходи в съседното село на мелница. Изкарал каруцата извън село, па пеша се върнал, покатерил се на покрива и завикал в комина:
– Уууу… я съм вампирот! Сите, че ви изтръшкам, ако Митре не оноди балдъзката! Уууу… Сите, че ви изморим, че ви затрием! Да знаете… Уууу… Митре да оноди балдъзката!
Слезнал от къщата и отишъл с каруцата на мелница. След два дни се връща, а в къщата – всички умълчани!
– Кво ви става бре хора?
– Мани, мани! Не е за казване!
– Нищо бе, речете!
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
– Ти като замина и дойде вампирот и вика, че ни затрие всички, ако ти не онодиш балдъзката…
– Сакън бе хора, как можете от мен такова да сакате!
– Е ти ни беше последна надежда. – рекла бабата. – Явно, сите че мреме…
– Ба що не размишлиш, чедо, – рекла тъщата – е не чак наистина да я онодиш, барем малкочко, е те тоник!.
– Ааа.., тая нема да стане – скокнала балдъзката. – Или като кака – или никак!!