Наташа от детството си е възпитавана в лицей за благородни девици във Франция


Наташа от детството си е възпитавана в лицей за благородни девици във Франция. Вече на седемнадесет години, идва време да се върне в Русия. Посреща я майка ѝ. На границата Наташа се прехвърля на конен екипаж с руски кочияш. Кочияшът, както подобава в такива случаи, удря кобилата по задника с подканата „Дииий!“.
Тя не помръдва. Той я удря още веднъж и крещи:
– Тръгвай ма, пу*ко заспала!
И кобилата потеглила. Маминка е в шок от чутото, а Наташа я пита:
– Мамо, какво е пу*ка?
Маман сконфузено отвръща:


– Дъще, в Русия така наричат ласкаво кобилките!
С това приключили въпроса. Вечерта на бала, организиран от баща ѝ, Наташа танцува с поручик Ржевски и решава да блесне с познанията си по руски:
– Кажете поручик! – вие имате ли си пу*ка?
Ошашавеният, може би за първи път в живота си, поручик отговаря:
– Не, естествено…
– Само ако знаете аз каква имам…! – цялата рижава…, на петна…! И когато я почесвам, прави ето така – „Пфрррррррррр“…

Коментари

Be the first to comment

Коментари