– Ох, Пенооо, ох сестрооо…

– Ох, Пенооо, ох сестрооо… Господ да го убий, моя Гочо!
– Що бе, Гице!? Да не те е зарязал?
– Не ма! По-лошо!
– Че какво!?
– Прибра са снощи, пиян на мотика… Аз, разбира се го чаках на вратата с метлата… Оная с дългата дръжка…
– И той к’во?
– К’во!? Падна на колене, разрева се и занарежда…
– Гицеее, миличка! – вика.
– Няма повече! Не отлитай от мен, Гицее!