Отишъл един човек на пазара, гледал, гледал нищо не си харесал, но видял хубава кошница


Отишъл един човек на пазара, гледал, гледал нищо не си харесал, но видял хубава кошница, купил си я. След малко едно менгеме му хванало окото, купил го да има, мъж без инструменти за къде е. Тъкмо си тръгвал от пазара и видял една гъска, охранена, лъскава, загледал я. Продавачът му казал:
– Купи я, няма да съжаляваш.
– Ами да я купя, ама как да я нося, в едната ръка менгеме, в другата кошница…
– Е много лесно, слагаш менгемето в кошницата и носиш в едната ръка, в другата гъската.
Така и направил, купил гъската. Баш накрая на пазара вижда две кокошки, рекъл си, че за двора му са идеални, но пак няма как да ги носи.
– Спокойно бе, човек – казал продавачът – както си носиш така нещата, сложи по една кокошка под всяка мишница и готово.
Нарамил се нашият човек с всичко и не щеш ли го среща една монахиня, кърши пръсти:
– Господине, господине, в селото ли отивате? Можете ли да ме заведете до къщата на попа?
– Ами да Ви заведа, но ще минем през гората за по-пряко, много ми тежи багажът.
– Амииии, господине, малко се притеснявам, аз каквато съм млада и невинна, влезем ли в тая гора, ако вземете нещо да ме нападнете, да ме изнасилите не дай Боже…- и се кръсти.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); – Е как ще те нападна, гледай колко неща нося бе, жена, къде ще дяна всичко, ще ми избягат птиците.
– А, абе аз ви знам вас мъжете, много сте хитри. Ще турите менгемето на земята, на другата страна ще захлупите гъската с кошницата да не бяга.
– Ха, ами кокошките?
– Кокошките аз ще ги държа…

Коментари

Be the first to comment

Коментари