Преди около месец в нашия квартал отвориха нов бардак

Преди около месец в нашия квартал отвориха нов бардак. Все готини госпожици влизат на работа, та вчера, както бях загорял, реших да го посетя. Озърнах се за зли съседи и „муш“ – вътре. Пред мен, гледам, две врати.
– „Колко сте възрастен?“ – пише над тях.
– „Ако сте млад, влезте тук!“, „Ако сте стар – тук!“
Хм, викам си, млад-млад не съм, ама пък не съм и толкова стар, но знаеш ли какво са намислили? Ако си много млад, ще вземат да ти пуснат две-три нимфоманки и аха ти разказали играта… Затуй влязох при по-старичките, по-улегнала мацка ще ми пуснат, по-спокойно ще е, а и с повече опит ще бъде. Да, но пред мен пак две врати.
– „Колко ти е голям?“ пише над тях. „Ако ти е голям, тук“, „Ако ти е малък – тук“. Бе, не мога да се оплача, пък и от мен не са се оплаквали, ама пък и прекалено голям не е… Долу-горе, над средното за страната, но ако вляза при с големите, дали няма да ми дадат някоя разхалтана да шляпам като джапанка вътре… Знаеш ли! Хайде при по-тесничките! Егаси! – пак две врати! „Колко си богат?“ – Богат тук, беден – там… Бе, вашта мама! Май искат да ми вземат повече пари за едно и също нещо… Я при по-бедните! Влизам, то се оказа, че излизам! Пак на улицата! На вратата огромна табела:
– „Я си върви в къщи, дърти, бедни чикиджийо! Какво точно мислеше да правиш при нас?“
А пред мене, от всичките съседи и съседки, само аз липсвах… Та голям смях падна, исках да кажа – срам!