СЕ*СЪТ НЕВЪЗМОЖЕН?


Много ми се прави се*с тая вечер. Годеницата ми Нора чете книга оттатък, тъй че няма с кого. Ако ѝ се примоля, ще даде, но това е недостойно за известен писател като мен. Все пак ще я питам. Отивам в спалнята, като много добре знам какво ще стане: „Норка, дай един се*с.” Първо инстинктивно поглежда календара, а после започва силно да се смее – ама такъв искрен смях, дето само Бени Хил може да ти го докара (аз се усмихвам загубеняшки). Тук някои мъже биха се отказали, но аз имам самоуважение и затова казвам: „Ще измия терасата, ако дадеш.” Получавам само презрителен поглед. На ясно съм, че ме обича, просто не ме понася. Като знам колко е хубаво в нея, хич не ми се връща в хола. Втори опит: „Пусни сега, пък ще имам да ти връщам един път?” Няма реакция. Трети опит: „Ако ме целунеш с език, ще ти разкажа как веднъж изядох едно цяло лайно по невнимание.” Не сваля очи от книгата: „Разказвал си ми го вече.” Това момиче не поддържа повече от 30 градуса – сигурно и лимфната ѝ течност е ледена. Мисля. Трябва да я предизвикам с нещо: „Една канадска?”



Навива се – аз такива като нея колко съм ги бил… охооо… Ако спечеля, ще онождам, ако не… няма. Чупя я три пъти, ама тая е толкова злобна, че иска и с лява ръка. Пак победа. Нора не признава резултата – трябвало да играем на още нещо до две от три. Що не я изгоня от нас… ама после къде ще живея!? Почваме мивкобол – удрям три (3!!!) греди и губя. Следва игра на отбори – почвам буквите на ум, а тя вика стоп (да вика и да не вика, аз съм решил „Ш”). Пада се „Ш”. Пръв съм: „Шалке”. Тя: „Шофтхаузен”. „Шроузбъри”. „Шиленбург”. Забравих, че любимата има връзки в Австрия и знае половината им села, а те по местен закон всичките започват с „Ш” (сигурно ще имат някакъв отбор). За тази игра се предавам, но съчинявам нова: „Норка, правилата са следните – намислям си едно число от 1 до 100, ти трябва да го познаеш.” Доста съм умен – дори да уцели числото по случайност, веднага ще го сменя. Старт. Гледа ме… какви очи, братче… като печени агнета… сиви ли са, сини ли са… нищо не ѝ разбирам…


Изведнъж крещи: „73!!!”. Става ми лошо – как позна тая (по-късно осъзнах, че съм бил мислил за 56, ама Нора тъй го каза това 73… просто нямаше как да не се съглася). Губя с два гола разлика. Пораженчески наливам по две текили. Обръщам се с чашите… Любимата си е съблякла потничето и се е вторачила любопитно в мен. Сега ще види Спасителя, без да е умряла…

Автор: Никола Крумов

Коментари

Be the first to comment

Коментари