[Супер виц] Някой си чуек, разхождайки из Варна – влязъл в магазинче за сувенири.

Някой си чуек, разхождайки из Варна – влязъл в магазинче за сувенири. Харесал си една изкусно изработена и наглед стара бронзова котка и попитал за цената и.
– Десет кинта за котката! – рекъл продавачът – и още 1000 за историята и.
– А не може ли само котката да взема? Не ме интересува историята.
– Хубаво, ама ще се върнете, сигурен съм в това.
– Пхъ! – изпръхтял презрително туристът, взел котката, оставил десетак и си излязъл.
Още на входът някаква улична котка присламчила към него. След няколко крачки от близкият двор изскочили още три-четири, на първото кръстовище го посрещнали нови десетина.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); Човекът крачел все по-бързо, но напусто – отвсякъде извирали още и още и още и още и още и още и още котки и тръгвали след него. Затичал се ония, а вече хиляди котки го преследвали. Стигнал до краят на улицата – пред него – само море. Не знаейки какво да прави, туристът с все сили метнал бронзовата котка в морето, а ордите котки профучали край него и наскачали след сувенирът. Туристът седнал запъхтян на вълноломът, държал тимберицата си в ръце, не можейки да повярва на видяното, след това хукнал обратно към магазинът.
– Хи-хи-хи! – потрил ръце търговецът – нали ви казах, че ще се върнете? Една бимберичка и имате историята?
– Не ме интересува историята – рекъл запъхтян човекът – Малък бронзов политик, имате ли? Имате ли?