Та не смея да рискувам

Една вдовица ходела всеки ден на гробището, където се помолвала, поплаквала, почиствала гроба на отишлия си съпруг и поставяла цветя.
След това си тръгвала, но винаги на заден ход, гледайки последното му жилище и нареждайки нейни си молитви…
Това направило впечатление на една друга жена, която също почти всеки ден била там.
Тази жена, един ден се възползвала от задръстването заради многото хора на входа, доближила се, запознали се, споделили си мъките и полека-лека станали приятелки…
След известно време, намерила повод да зададе въпроса, който я мъчел отдавна:
– Ти защо всеки път се отдалечаваш заднешком от гроба на мъжа ти?
– Тя е една, не е за вярване, ама моят, докато беше жив, все ми казваше, че имам задник, който може да възкреси мъртвец…
Та не смея да рискувам…