Един ден се разхождах покрай психиатричната клиника, зад оградата няколко души крещяха силно:
– Тринадесет! Тринадесет! Тринадесет!
Чудех се какво се случва. Там оградата е толкова високо, че не можех да видя нищо. Накрая след дълго търсене се натъкнах на една малка дупка, когато погледнах през нея някакъв олигофрен тикна пръст в окото ми. Веднага същите гласове заедно закрещяха:
– Четиринадесет! Четиринадесет! Четиринадесет!
Коментари
Коментари
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.