Върви Червената шапчица в гората и си мисли

Върви Червената шапчица в гората и си мисли:
„Егати живота! На 18 станах, а живея при нашите и мъкна кошници на километри до къщата на тая бабичка всеки ден. Що не я тресна по главата и да се свърши и с търченето, и с жилищния ми проблем…“
По същото време върви и Вълкът и си мисли:
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); „Лелеее, колко съм гладеееен. А пък и как ми се ч*каааа. Що не взема да изям Бабата и да се направя на нея в леглото, а като дойде оная симпатяга Червената шапчица и легне до мене – Аууууу…“
Речено-сторено! Изял Вълчо Бабата, легнал в леглото и се направил на заспал. Влязла не след дълго Червената шапчица, извадила една сопа изпод пелерината и му разбила главата.
Поука:
Никога, ама никога, когато ти се ч*ка, не се прави на заспала баба!😜