Вчера си купих мандарини от супермаркета.


Вчера си купих мандарини от супермаркета.
Прибрах се вкъщи, а се оказа, че от 15 бройки, 5 са с плесен. Грабвам ги обратно, касовата бележка в ръка и отивам да се разправям.
Почнах с касиерката, после някакъв управител дойде. Не, нямало да се извинят, нямало да ги сменят. Били си съвсем прилични мандарините. Амбицирах се тогава и му казвам:
– Хубаво, хайде сега щом са Ви толкова прилични, изяжте си ги, ама без да се мръщите. Ако ги изядете без да се мръщите, си тръгвам веднага!
А той, идиотът му надъхан такъв, млад кариерист, ми се върза на акъла се съгласи. Изяде две и вика:
– Това е, толкова е дневната ми доза.
А аз му обяснявам:


(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

– А-а-а не, не приятелю! Не сме се разбирали за никаква дневна доза – яж ги всичките!
Изяде и петте плесенясали мандарини, тъпанарът! Вижда се явно, че му е гадно, ама яде!
На края го похвалих:
– Юнак! …А сега повикай главния мениджър!
Идва мениджърът, а аз му казвам:
– Здравейте, ще може ли да ми дадете пет нови мандарини, че тоя ваш служител изяде моите?

Коментари

Be the first to comment

Коментари