Имало някога едно семейство

Имало някога едно семейство – татко, мама, дете и куче. Задружно си живеели те, докато един ден детето не открило, че по кучето пълзят бълхи.
– Татко, мамо – изтичало то при тях – кучето има бълхи! Трябва да направим нещо!
– Нищо няма да правим! – отсякъл бащата, който бил модерно мислещ човек – Бълхите имат право на съществуване, кучето трябва да се научи да живее с тях!
И оставили кучето да си живее с бълхите – по-скоро оставили бълхите да си вилнеят на воля по животинката…
След време обаче детето забелязало и кърлежи.
– Татко, мамо! Кучето е цялото в кърлежи! Трябва да му помогнем!
– Не трябва да му помагаме! – заявил отново таткото, който бил умен и демократичен мъж. Кърлежите имат права, кучето е длъжно да се научи да живее с тях!
Детето се натъжило, защото обичало кучето си, но нямало какво да направи – така повелявали ценностите на баща му. Оставили и кърлежите да дебелеят спокойно по кучето, а то вече било цялото проскубано и се дръгнело до кръв. След седмица детето забелязало, че кучето слабее, и отново отишло при родителите си
– Татко, мамо! Кучето е цялото в бълхи и кърлежи и не мяза на нищо; освен това отслабва и подозирам, че има глисти! Не може ли да направим нещо? Намерих една фирма, предлагат средства за вътрешно и външно обезпаразитяване….
– Нищо не трябва да правим! – прекъснал го ядосано таткото – Щом са се заселили в него, кучето е длъжно да осигури на глистите достойни условия за съществуване. А фирмата, за която говориш, е екстремистка организация, проповядваща омраза!
– Добре де, но не може ли поне да го храним в къщи, а не на двора? Отслабнало е и уличните кучета влизат и му крадат храната – примолило се детето.
– Не – отсякъл бащата – Това е дискриминация! Уличните кучета имат същите права, които и нашето.
И така я карали още известно време, след което кучето умряло, майката напуснала таткото, той пък заживял с друг мъж, а детето разбрало две неща: организъм, който не убива паразитите, е обречен, а мъж, проповядващ толерантност, неизменно се оказва пе*ераст.