В зората на демокрацията, един човек отишъл да си търси късмета в Италия

В зората на демокрацията, един човек отишъл да си търси късмета в Италия. Ситуацията била трагична. Той не знаел езика, никой не го искал на работа, бил гладен, и живеел мизерно на улицата. Един ден, както си вървял по улицата, видял от една чисто нова кола слиза добре облечен мъж. Това бил негов познат от България. Заприказвали се и от дума на дума станало въпрос за състоянието на нашия човек. Попитал той познатия си с какво се занимава и дали ще може да му помогне някак. Човека му казал:
– Виж какво, в този квартал има десет улици пълни с барове, дискотеки и ресторанти. Хората се напиват и си губят портмонета, часовници, гривни, синджири и пръстени. Всяка вечер обикалям тези улици и събирам каквото намеря. Това ми е работата. Така си вадя парите. Понеже си наше момче, ще ти отстъпя едната улица. Довечера започвай и каквото си намериш е за тебе.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Вечерта, нашия човек започнал да кръстосва улицата и по едно време видял, как един пиян господин си изпуснал портмонето. Приближил се, навел се, спрял се за момент, изправил се и забил един як шут на портмонето, заявявайки:
– Хайде стига бе, още от първия ден ще работя…