Жените са опасна работа

Днес ходих до НАП. Чудесно преживяване – все едно ми рязаха вените в солена вода с ръждясал нож. Прибирам се, отварям една бира. Мия си краката директно в кухненската мивка. Любимата ме сварва. Стоя препариран като водопад – сега такова викане ще падне, че ушната ми лигавица ще избяга в петите: „Кольо, искаш ли да ти опържа картофи за биричката?” Хич и не вярвам какво съм чул. „Ето ти кърпа, меченце. Всъщност картофите са готови. Заповядай.” 100% са ми откраднали колата или суджуците. „Ела в хола да видиш кой ни е дошъл на гости.” Отивам. Ужас – братовчедката Пенка-Луиза с ревящото си бебе. „Ние, Коленце, отиваме за по едно кафе до долу при Галето.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); Ей сега се връщаме, ти само наглеждай детето.” Още на „детето” бяха изчезнали. Нора за трети път ми го прави тоя номер – бесен съм, а това бебе не спира да кричи от фотьойла. Отпивам от бирата, взимам го на ръце и го размятвам насам-натам. Не ще да заспи. Помирисвам му смърдела – не се е насрало. Да му дам ли да удари две чаши домашно вино, че да млъкне… или направо една голяма ракия!? Не става – може салатата още да не е полезна за него. Я да го уплаша, може и да заспи. Взимам котката Ивелина и със силен вик я разпвам като Исус на кръста пред лицето на детето. Защо ли няма ефект – това продължава да се дере? Вода не иска, семки да чопли виждам не умее. Ще взема да му почета – прочитам от таблета всички резултати от английското. Пак квичи – много гаден шум, чак отвътре се изпотявам. Отивам за втора бира. Връщам се – гадината е заспала (всъщност му забравих името и не знам дали е мъж или жена). Седя на дивана, не смея да мърдам. Сега пък ме обхваща някаква тревожност. Какво ли му става на туй!? Я да го събудя, по-хубаво да врещи. Побутвам го с пепелника – само се прозява и отново закъртва. Пускам „Напалм дет”, навивам един стар плакат на фуния и припявам. Безрезултатно.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); Гледането на бебета е за силно интелигентни люде (към които явно не спадам) – примерно хора завършили пивоварство, футболно коментиране или космонавти. Не може така – хич не ми е спокойно, като не крещи. Свалям буланата от дивана (у нас всичко е в булани), слагам бебето на едната ми ключица, Ивчето на другата, завивам ни всичките същества. Заспали сме като лютеница в маза. Нора се прибира по някое време, Пенка-Луиза си взима човекоподобното, а то ми се усмихва с ръчички (гадост… аз страдам от infantembrachiumfobia – страх от бебешки мишници).
– Норка, пила ли си?
– Нееее…
– Я ми дъхни.
– Ху…
– Олеее, вониш на бай Данчо от осмия. Я кажи какво прави влака, щом излезе от релсите?
– Делайрлра.
– Хаххахахаа. Я кажи отбора „Днипро Днепропетровск”.
– Днипро Днепорперкоркс?
– Мхм… ясна си ми. Аз се боря тука с онова чудовище, а вие се черпите.
– Кольо, искаш ли да се възползваш от мен!?
– А не ве!!!
– Идвай…

Никола Крумов