[18+] Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно…

Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно джудже влачещо огромен куфар.
– Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
– Диви х*йчета!
– Кво!!!!
– Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
– Ми не, покажи ми!
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано и обяснило.
– Като кажеш „люляк”- то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк” – иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк. И се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си, ама вече не и е готино и сълзи текат от очите и. Влиза при баба си и от прага вика:
– Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
– Бабо ша тъ ЯМ!
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
– Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
– Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже влачи един огромен куфар.
– КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ ГРОЗНИК? – изръмжал ловеца.
– Ми диви х*йчета.
– Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
– Я!!! ЛЮЛЯЦИ!!!