Ако гората ми проговори, ще ме оставиш жив

Зима.Вълкът е гладен.Хванал зайчето и му казал.
–Зайо,приятел си ми,но животът ми е по-мил от теб.Ще те изям.
–Добре,Вълчо,изяж ме!Щом въпросът е на живот и смърт,но първо искам да поговоря с гората.
–Стига, бе!Нима гората може да говори?
–Ела и виж сам.И ако гората ми проговори, ще ме оставиш жив.
Речено,сторено.Стигнали до гората и зайчето се провикнало:
–Хей, лес?!
Ехото отговорило:
–Йес,йес…
–Какой цветок цветут в етаго мароза?
Ехото отвърнало:
–Роза,роза….
Няма как,пуснал вълка зайчето и сам се запитал:
–Абе,аз хубаво пуснах заека,ама какво ще ям сега?Я да попитам гората .И се провикнал:
–Хей,лес?
Ехото се обадило:
–Йес,йес…
–Что я буду есть в ету ночь темную?
Ехото отговорило:
–Ую,ую….